{ Предишна част.. }

Ето още един откъс, този път от книга, чийто автор е добре познат в хомеопатичните среди, Франс Вермюлен. Това е фрагмент от материалите, които той е публикувал като допълнение, или въведение, към Материя Медика на Силика (Silica terra, Silicea, Sil или Pure Flint, т.е кремък), едно хомеопатично лекарство. В момента картината на самото лекарство не ни интересува, концентрираме се само върху това:

“ИМПЛАНТИ.

8: “Малко са темите в съвременната ревматология, в които да съществува по-голямо противоречие, в сравнение с предполаганата връзка между силиконовите гръдни импланти и системните болести на съединителната тъкан. Терминът “силикон” се отнася до група от химически сходни органични силициеви съединения, получени от силика (SiO2) { силициев диоксид, силициев анхидрат }. Малки количества силикон се откриват в ставните протези, изкуствените сърдечни клапи и бебешките биберони, но основното приложение в медицината на течното съединение - полидиметил силоксан - е в имплантите. Силиконовите гръдни импланти бяха разработени през 1962 и се използваха главно за козметично уголемяване на бюста (80%) и реконструкция след операция за рак на гърдата. До 1992 такива импланти бяха поставени на 1 - 2.5 милиона жени в Северна Америка и 100 000 - 150 000 британки. Силиконовите импланти се свързват с втвърдяване (което се отдава отчасти на протичане на импланта), единични руптури { това означава разкъсване за тези, които не са запознати с медицинската терминология.. } и увеличаване на лимфните възли, дрениращи страната откъм импланта. Това, което провокира ожесточените медицински, нормативни и законови дебати, обаче, беше вероятната връзка между имплантите и системните болести на съединителната тъкан. Въпреки че първото съобщение за заболяване на съединителната тъкан след директно инжектиране на силикон в млечната жлеза датира от 1964, първите три случая на пациентки със силиконови импланти, развили такива заболявания, бяха документирани в 1982. Оттогава насам са описани над 290 подобни случая в англоезичната литература. Въпреки че най-често срещаната специфична диагноза е склеродермия, има съобщения за широк кръг заболявания, а много пациентки са с неспецифичен синдром, който не удовлетворява конвенционалните клинични и лабораторни критерии за конкретна болест на съединителната тъкан.” 8: този цитат е публикуван от Вермюлен, но е от Cooper & Dennison, Do silicone breast implants cause connective tissue disease? There still no evidence that they do: Br. Med. Jrnl, Editorial 7 Feb. 1998, т.е “Дали силиконовите гръдни импланти причиняват болести на съдинителната тъкан - все още няма доказателства за това.” И Вермюлен продължава:

Силиконовите гръдни импланти са забранени в Америка, Япония, Канада и Франция.

Производителите съобщават за много нисък процент на руптури (0.2 до 1.1%), но докато някои изследователи посочват руптурата като рядко срещано явление, други автори смятат, че случаите на руптура достигат до 71%. Протичане на силикон от имплантите е било констатирано в лимфните възли, гръдния кош, ребрата, горните крайници, лактите, ръцете и черния дроб. Има множество любопитни съобщения, че деца, родени от майки със силиконови гръдни импланти (СГИ), получават проблеми в преглъщането, стават раздразнителни, развиват неспецифични кожни обриви, състояния на умора и констелация от симптоми, подобни на тези при жени със СГИ.”

{ Източник: “ПРИЗМА. Озарените тайнства на Материя Медика. Сходства и паралели между субстанцията и лекарството”, Франс Вермюлен, част 4, изд. Хомеохелп, Добрич, 2007, ISBN 954-9379-04-3, “Silica. Импланти”, стр. 170-171 }

…… отивам да вечерям