{ Човек се прави на Господ, но Бог не спи и му връща тъпкано? }

Я да си поговорим малко за силиконовите импланти..

Първо ще ви представя откъс от статия на един лекар, д-р Коулмън, и после ще добавя от мен още нещо..

{ Източник: сп. Обзор Хомеопатия, есен 2004, изд. Хомеохелп, Добрич, фрагмент от статията “Наука ли е съвременната медицина?”, д-р Върнан Коулман, стр. 47-53 (50-52) }

“Нека сега да разгледаме:

Хиругичните експерименти

Става дума за вазектомията при мъже и увеличаването размера на гърдите при жени, като два от примерите за широко прилагани медицински техники с много съмнително ниво на безопасност. И двата експеримента са хирургични процедури, които се прилагат върху здрави, млади хора.

Вазектомиите станаха популярни преди няколко десетилетия и много милиони мъже по света вече си направиха тази операция. Тя представлява много бърза и проста хирургична манипулация и броят на мъжете, които се подлагат на нея трайно нараства. Семенната връв, която излиза от тестисите и стига до пениса, просто се прерязва или превързва и така семенната течност не може да преминава през нея. Към края на 1991 приблизително 50 милиона млади и здрави мъже по целия свят бяха убедени да си направят тази операция.

През последните години, обаче, някои лекари започнаха да се опасяват относно безопасността на операцията, тъй като независими проучвания показаха, че тя вероятно има връзка със случаи на рак на тестисите или на простатата, със сърдечни болести, имунни нарушения, понижено либидо или преждевременно остаряване. Възможната връзка със заболяването от рак е особено обезпокоителна. Например, едно проучване върху 3000 мъже в Шотландия, подложили се на вазектомия, показа, че 8 от тях са се разболели от рак на тестисите до 4 години след операцията.

Подобно подозрение, че може би съществуват реални опасности, свързани с оперативното увеличаване на размера на гърдите чрез имплантиране в тях на силиконов гел, се разпространи сред обществото в началото на 1992, въпреки че тези операции, подобно на вазектомиите при мъже, се радваха на голяма популярност през последните няколко десетилетия и предупреждения в тази посока бяха направени много години по-рано.

Още в самото начало хирурзите усетиха, че..

широко разпространилата се мода на едрите гърди може да се превърне в огромен бизнес

..и те се потрудиха здраво да оправдаят това, което цинично нарекоха “просто една възможност за правене на пари”.

Медицина или индустрия?

В началото на 80-те години Американското общество на пластичните и реконструктивни хирурзи се втурна да защитава идеята, че съществува значително и нарастващо количество медицински данни и становища, доказващи, че този дефект (малките гърди) представлява болестно състояние. Пластичните хирурзи дори дадоха име на болестта - “микромастия” - и дадоха най-доброто от себе си, за да я заклеймят. Беше изчислено, че през последните 30 години само в Америка са били диагностицирани и “излекувани” от пластичните хирурзи над 2 милиона жертви на микромастията. { Бих добавил от себе си безгласното “?!?!?!?!?!!” и иронично-подигравателното “Леле, какви герои, няма ли кой да им издигне паметник!?” }

Хирурзите започнаха с инжектиране на силикон директно в млечната жлеза, но след като стана ясно, че това може да предизвика затруднения, тъй като се оказа, че силиконът мигрира из тялото на жената и поражда всякакъв род реакции и проблеми (най-малкият от които е, че гърдите се сбръчкват, след като придържащият ги силикон ги напусне), хирирзите преминаха към поставяне на силикона в малки пластмасови торбички, които се смятаха за безопасни.

В края на 1991, обаче, безопасността на тези импланти стана обект на гигантска полемика. На 6 януари 1992 FDA (Американската агенция за храните и лекарствата) задължи лекарите да прекратят използването на импланти от силиконов гел, тъй като бяха натрупани нови доказателства, че гелът може да предизвика автоимунни реакции или заболявания на съединителната тъкан, които водят до слабост, имунна недостатъчност, отслабване на паметта, хронична умора, хронични грипоподобни заболявания и др.

Липса на научни доказателства, подкрепящи медицинските дейности, лесно може да се открие във всички области на медицината.

С много малко изключения, в медицината няма нищо сигурно.”

И статията продължава..

Самата статия е написана в популярен стил, много въпроси, които тя повдига остават без отговор. Например, тези 8 от 3000 мъже, които са се разболели от рак след направената вазектомия.. в крайна сметка това е просто статистика, а животът не е статистика. Може ли да се докаже, че тези мъже нямаше да се разболеят от рак, ако не им беше направена вазектомия? Достъчно голям ли е процентът на пострадалите за да се притесняваме от тези твърдения? Какво означава “независими” проучвания? Също, 1991-1992 беше доста отдавна, очевидно статията е стара, актуална ли е информацията т.е? И ред други въпроси..

Само че мен не ме интересува толкова чисто медицинския и индустриален момент в цялата история, а чисто психологическия и здравния (за мен ‘медицински’ не значи непременно ‘здравен, свързан със здравето’).

Преди да продължа, кратка почивка с очарователни кадри от сайта “Не на силикона!”:

{ Продължението.. }