Тази публикация е в отговор на въпроса, съдържащ се в този коментар.

Извън темата е да коментирам курсовете за лекари, организирани от Боарон (Boiron). Информацията касае само курсовете по хомеопатия, организирани от две институции: Българско хомеопатично общество и Център за здраве и образование “Едикта”. Това не е реклама. Просто споделям някои факти, известни ми от първа ръка като завършил такъв курс, а целта е тези, които желаят да изкарат подобен да са наясно със ситуацията.

Не вземам никакво отношение ‘в повече’ нито към ХО, нито към Едикта. Само по стечение на обстоятелствата стана така, че изкарах курса към ХО (моят беше 6-ти по ред, организиран от обществото; сега текат 7-ми и 8-ми по ред курсове), а не към Едикта. Смятам, че и на двете места има добри преподаватели, но е вярно също и че никой не може да ти налее знанията в главата; курсът си е курс, но в крайна сметка нещата винаги опират до личното желание и инициатива.

Обикновено всяка пролет започва нов курс, и в ХО, и в Едикта. Цената като цяло е долу-горе една и съща, а това е темата на публикацията. Има разлики само в начина на плащане: в ХО се плаща всеки месец за всеки семинар, а в Едикта по-рядко, на “семестър”, но общата сума е долу-горе същата. Става дума за 2, 2 1/2, 3 годишно обучение, което излиза минимум няколко хиляди лева.

Ако можете да преглътнете тази сума, следващият факт, с който ще трябва да се съобразите е действащият рестриктивен закон за здравето, който забранява практика на лица без хуманно-медицинско образование (+ специалистите по дентална медицина, т.е ‘стоматолозите’). Цитат:

Глава шеста.
НЕКОНВЕНЦИОНАЛНИ МЕТОДИ ЗА БЛАГОПРИЯТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ИНДИВИДУАЛНОТО ЗДРАВЕ

Чл. 167. (1) Право да практикуват неконвенционални методи по чл. 166, ал. 1, с изключение на хомеопатия, имат български граждани, които са психически здрави, не са осъждани за престъпление от общ характер и отговарят на едно от следните условия:
1. (изм. – ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) притежават образователно-квалификационна степен “магистър” по професионални направления “Медицина”, “Дентална медицина” или “Фармация”;
2. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) притежават образователно-квалификационна степен “специалист” или “бакалавър” по професионално направление “Здравни грижи”;
3. притежават диплома за завършено средно образование и свидетелство за успешно проведено обучение не по-малко от 4 семестъра във висше медицинско училище при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Право да практикуват хомеопатия имат български граждани, които притежават образователно-квалификационна степен “магистър” по професионално направление “Медицина” или “Дентална медицина”.

Целият Закон за здравето можете да прочетете в сайта на БМХО (разбирай Боарон). Извън темата на настоящата публикация е да се обсъжда чии интереси обслужва този закон, както и какво още се готвят да направят определена група хора.. с крайна цел в даден момент в България просто да не се практикува хомеопатия, а само някаква комерсиална ала Боарон версия (за краткост наричана от мен боаронопатия). Положението е доста сериозно, само че, първо, ‘те’ не си губят времето да пишат по форуми, блогове и т.н., и второ – тъй като ‘в който е парата, той поръчва музиката’ – те просто въвеждат закони и точка.

Споделям всичко това за да сте наясно със ситуацията (защото аз нямах тази информация насипана по този начин през пролетта на 2005!) още преди да решите да похарчите маса пари за документ (сертификата), който ако не сте лекар няма да ви даде правото да практикувате.. Курсът, който завърших (6 курс) започна с около 50-60 човека, накрая на изпит се явихме около 10 човека и от тях някои не го и взеха. Мотивът да изкарат хомеопатичен курс на някои хора беше от чисто любопитство, или пък (много лоша идея) за да лекуват впоследствие само свои близки и роднини/семейство. Хората с такава мотивация бяха от първите, които окапаха и не стигнаха до финала.

Сега за цената, конкретно. Говоря за 6-ти курс към ХО (което донякъде важи и за следващите курсове).

Курсът е семинарен, всеки месец в рамките на един уикенд се провежда семинар под формата на лекции. Лекторите са преподаватели от ХО. Всеки семинар струва 60 лв. Общо са 24 семинара (за 2 години). Освен това три от семинарите при нас бяха с лектор от чужбина (двата пъти д-р Шах и третият такъв семинар беше с д-р Мета, и двамата са известни индийски хомеопати) и бяха с 20 лв по-скъпи, т.е. прибавяме още 60 лв. Самият изпит в края на курса, който е два дена, е с цена също 60 лв. До тук станаха 26 по 60. Към тези разходи се добавят задължително супервизиите (практиката под формата на работа с пациенти под ръководството на супервайзорите, разбирай преподавателите), които се заплащат по 3 лв на час. Минимумът е 120 часа супервизии, т.е добавяме още 360 лв. Плаща се два пъти по 17 лв членски внос, т.е още 34. Друг задължителен разход е закупуване на Реперториум, тъй като без него нито обучението, нито практическите занимания имат смисъл или са възможни. Аз бях взел най-евтиния, Synthesis 8.1 Pocket Edition, който струваше 65 Е; т.e добавяме още 130 лв. Добавяме и 20 лв, за консултанта и за рецензента на есето, което всеки курсист пише за да се яви на финалния изпит. Нека да калкулираме:

Общо: 26 по 60 + 360 + 20 + 130 + 34, това дава 2104.

Това е абсолютно сигурен минимален разход. Върху него вече се трупат пари за храна, нощувки и пътни за тези, които не са от София (в началото и аз пътувах от Стара Загора до София преди да се преместя пак временно тук, в София); също така има две летни училища (обикновено на Юндола), които са също разход отгоре. И не на последно място това са в ‘-стотин’ лева пари за хомеопатична литература. Така че, в крайна сметка, като удариш чертата може да прескочиш три хиляди лева за целия хомеопатичен курс.

Това са фактите. Оттук нататък всеки решава сам за себе си. Трябва да имаш много ясна и обоснована (преди всичко за себе си, но също и за пред семейството, например, ако парите за обучението ще идват от семейния бюджет) мотивация, както и – абсолютно сериозно го казвам! – много дълбоко усещане за хомеопатията като призвание за да прескочиш всичко това и да не се примиряваш с факта, че държавата – обслужвайки интереса на група хора и една фармацевтична фирма – ти забранява да практикуваш.. но това последното е тема за отделна публикация.

Надявам се да съм ти дал (Онази с ‘гомям шемет си’) достатъчно изчерпателен отговор за това как стои въпроса с цената на курсовете по хомеопатия в България. Сигурен съм, че това ще е от помощ и за други хора.