You are currently browsing the monthly archive for януари 2008.
{ Тази публикация е в отговор на този въпрос: „Ами не ми остава нищо друго, освен да те помоля да направиш и едно последно добро дело за мен :) Ако искаш, разбира се! Посочи ми една, две хубави (обемни и с информация за повечко хомео-лекарства) книжки – та да си чета, поне, защото наистина ми е интересна тая наука.“ }
Прегледах си библиотеката. Спрях се на няколко книги, които сметнах за подходящи като въведение в хомеопатията. Особено за пациентите. Ще ви ги представя накратко:
Писмо на майка блондинка към дъщеря й – блондинка:
„Здравей, скъпа дъще!
Ако получиш това писмо, значи е пристигнало при теб.
Ако не го получиш, обади ми се и ще ти го напиша пак.
Пиша ти да бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо.
Времето тук е хубаво. Миналата седмица валя само два пъти: веднъж в началото на седмицата валя три дни и към края на седмицата валя още четири дни.
Между другото за онова палтенце, което искаше, чичо ти Васко каза, че ще дойде много тежко за колет с тия големи масивни копчета, та за това ги отрязах. Заший си ги обратно, сложила съм ги в десния джоб на палтенцето.
Баща ти си намери нова работа. Сега под него са 500 човека! Коси тревата на гробищата. Read the rest of this entry »
Аз продължавам да съм си хепи, още от онова съботното.. Говоря с разни приятели, споделям, ама усещам, че тях нещо не ги тресе като мен въодушевлението.. Пука ми! Абе, оправяйте се :)
Колкото повече се смееш, толкова повече се смееш, мъдро, нали?! Като написах онова за срещата с Анджелина Джоли миналата седмица и като ми тръгна на едно такова забавно, вървя си по улиците и си се подсмихвам. Не ме вълнува как ме гледат хората: аз съм хепи бе, все пак съм срещнал Анджелина Джоли :P
И тъй като ми е трудно отново да си събера мислите, а и трябва да сглобявам трети епизод на комикса за Пипи Продраното Терличе, днес ще ви споделя само повода за моето понеделнишко цвилене ( добре, че съм сам ), ей така, и вие да се посмеете.. пък кой знае, както ни започне седмицата, така и ще приключи..
—
„Казармени премеждия“
Копие оттук: docs.google.com;
„Понеже наскоро, за пореден път ми биха шута, та се сетих за един по-отдавнашен подобен случай.
Действието се развива в далечното лето господне 1996-то. Моя милост вече старо куче в аскера. С какъв акъл, военните ме бяха направили сапьор, не ми е ясно до ден днешен.
{ Пратиха ми го преди известно време по Skype, умрях да се хиля; не знам откъде е, но който го е измислил, евала, добро е.. }
Манго Енд Айше Уонтед ту Хеф сом Кеш
Манго видял шахта.
Манго Logiing то шахта…
Logiing…
Logiing…
Wrong Username.
- Айше, ила тука! – Сейд Манго.
- Йес, Манго.
- Го ту Лог ин дъ Шахта.
