Цвилене по понеделнишки :)

Аз продължавам да съм си хепи, още от онова съботното.. Говоря с разни приятели, споделям, ама усещам, че тях нещо не ги тресе като мен въодушевлението.. Пука ми! Абе, оправяйте се :)

Колкото повече се смееш, толкова повече се смееш, мъдро, нали?! Като написах онова за срещата с Анджелина Джоли миналата седмица и като ми тръгна на едно такова забавно, вървя си по улиците и си се подсмихвам. Не ме вълнува как ме гледат хората: аз съм хепи бе, все пак съм срещнал Анджелина Джоли :P

И тъй като ми е трудно отново да си събера мислите, а и трябва да сглобявам трети епизод на комикса за Пипи Продраното Терличе, днес ще ви споделя само повода за моето понеделнишко цвилене ( добре, че съм сам ), ей така, и вие да се посмеете.. пък кой знае, както ни започне седмицата, така и ще приключи..

—

„Казармени премеждия“

Копие оттук: docs.google.com;

„Понеже наскоро, за пореден път ми биха шута, та се сетих за един по-отдавнашен подобен случай.

Действието се развива в далечното лето господне 1996-то. Моя милост вече старо куче в аскера. С какъв акъл, военните ме бяха направили сапьор, не ми е ясно до ден днешен.