Днес ще споделя с вас моята лична връзка с хомеопатията.

“Моята връзка с хомеопатията е:

Тя е съществена част от моя светоглед, усещам я като призвание, ползвам я като пациент, имам и хомеопатично образование.

За първи път чух думичката “хомеопатия” и прочетох нещо за нея през 1993 в една малка книжка, която в някакъв момент ще се появи тук, в блога, и в сайта (“Антропософски ориентираната МЕДИЦИНА и нейните лечебни средства”, д-р Ото Волф, © Антропософско издателство “Димо Даскалов”, Стара Загора, 1993, 87 стр.). В тази книжка имаше глава за хомеопатията (лекарствата на антропософски ориентираната медицина също са динамизирани средства). Покрай антропософския си светоглед никога не съм имал проблем с приемането на хомеопатията като философия и начин да се разглеждат нещата в областта на здравето. Тогава не знаех нищо за хомеопатията в България (по това време е бил първият курс по класическа хомеопатия в България, организиран от бившия вече LCCH, Лондонски колеж по класическа хомеопатия, към Българското хомеопатично общество), нито пък бях запознат по-детайлно с нея.

През пролетта на 2003 се разболях (паническо разстройство, panic disorder) и от есента на същата година започнах да се лекувам само с хомеопатия. В момента голяма част от здравословните ми проблеми са вече минало. Не използвам конвенционално-медицински лекарства от години. Чувствам се ок!

Когато вече имах някакъв личен допир до хомеопатията, макар и само като пациент, започнах да разбирам, че това е нещо огромно.. И през зимата на 2004 - след едно твърде неприятно доказване на Aurum metallicum - започнах да чета всичко що докопах за хомеопатията: история, философия, методология, реперторизация, Материя Медика, etc. Мисля, че през тази първа година, преди да започна да я изучавам официално, определението за състоянието ми беше “жестоко зарибен” :) През пролетта на 2005 се записах в 6-тия по ред курс по класическа хомеопатия към ХО. (Btw, през март започва 9-тия по ред курс към ХО, a предполагам, че ще има нов такъв и към ЦЗО “Едикта”). Курса приключих през пролетта на 2007. Миналата есен беше и финалният изпит, който издържах успешно - за това вече писах по-рано. Сега чакам да си получа сертификата (което ще стане по време на Световната седмица на хомеопатията през месец април) и да “приключа” - само формално, разбира се - обучението си.”

Моля, прочетете и останалата част. Ще се радвам на вашите коментари във връзка със “Спасете хомеопатията!” тук или в другата публикация.